Някои кучета биха гонили топка, докато се стъмни. Проблемът не е в топката, а в обичайния начин на игра: спринт с пълна скорост, рязко спиране, завъртане, спринт обратно – двайсет-трийсет пъти подред. Ветеринарите от Cornell отбелязват, че много кучета имат издръжливостта и желанието да тичат до изнемога, така че границите трябва да ги поставиш ти.
Откъде идват травмите
- Експлозивни стартове и спиране с плъзгане. Куче, което хуква в мига, в който топката напусне ръката ти, а после рязко спира и се завърта, за да я грабне, натоварва коленете и раменете с усукване.
- Улавяне във въздуха. Скокът, извиването и неловкото приземяване изглеждат зрелищно, но натоварват гръбнака, китките и връзките на коляното.
- Повторенията. При кучетата скъсването на кръстната връзка рядко е един драматичен инцидент: връзката отслабва постепенно и накрая поддава по време на обикновена игра. Наднорменото тегло и едрите породи като лабрадор, ротвайлер и боксер увеличават риска още повече.
Хвърляй по-умно
- Поискай изчакване. Нека кучето седи, докато топката падне, и чак тогава го пусни. Тичането става контролирано, а не спринт с пълна сила, завършващ с внезапно спиране.
- Хвърляй ниско или я търкаляй. Топка, която подскача по тревата, кани за гонене, а не за скок. Пропусни високите хвърляния и улавянето на фризби.
- Скрий я, вместо да я изстрелваш. Хвърли топката във висока трева или в купчина листа и остави кучето да я намери с нос. Търсенето уморява мозъка и щади тялото.
- Внимавай с терена. Тревата и меката пръст дават на лапите сцепление; мокрите плочки, твърдият асфалт и ледът ги карат да се плъзгат.
Колко е достатъчно
Пет до десет хвърляния, после почивка: подушване, няколко минути ходене, някой лесен трик – и после още един рунд, ако кучето все още гори от желание. Загрей с енергично ходене преди първото хвърляне; в хладното есенно време студените мускули се разтягат по-лесно. Спри, докато кучето още иска. Удобен сигнал за умора от Cornell: когато езикът се разшири на върха като лъжица, мускулите са близо до границата си.
Избери безопасна топка
Топката трябва да е твърде голяма, за да се плъзне в дъното на гърлото – малка тенис топка може да задави едро куче. Мъхестият филц на тенис топките задържа пясък и песъчинки и бавно изтрива зъбите, така че за куче, което дъвче, гладката гумена топка е по-добрият избор. Дръж играчките за дъвчене отделно от тези за гонене и забрави за пръчките: те се разцепват и могат да наранят устата, ако кучето се спъне в движение.
Ако след игра кучето куца, седи с изпънат настрани заден крак или не стъпва на някой крак, спри игрите с топка и иди при ветеринаря. Тук помага и записването на разходките в PawKit: ще видиш колко наистина натоварени дни има кучето в седмицата и ще имаш готов отговор, когато ветеринарят попита.



