Котката е в скута ти, мърка, очите ѝ са полузатворени. Галиш я както винаги – и изведнъж зъбите ѝ са в ръката ти. Сякаш някой е щракнал ключ. От гледна точка на котката обаче предупреждението вече е било дадено.
Сигналите, които идват първи
- Опашката: първо потрепва само върхът, после бавно се люшка, после тупва по дивана
- Тръпка, която минава по кожата на гърба, сякаш там е кацнала муха
- Ушите се завъртат назад или се прилепват
- Главата се обръща към ръката ти – или котката замръзва неподвижно с разширени зеници
- Лапа, сложена върху китката ти, или тихо мърморене ниско в гърлото
Обикновено те се появяват няколко секунди преди ухапването. Щом се научиш да ги забелязваш, повечето „непредсказуеми“ котки се оказват всъщност много предсказуеми.
Защо приятното става прекалено
Галенето на едно и също място отново и отново се натрупва в нервната система на котката: приятното става неутрално, а неутралното – прекалено. Всяка котка има праг и той се мени според настроението, съня, разгонването и здравето. Ако я държиш на място, прагът се достига по-бързо – котка, която не може да се отдръпне, има само един начин да каже „стоп“.
Как да галиш котка с къс фитил
- Остани там, където котките го харесват: бузите, брадичката и основата на ушите – все места, богати на миризливи жлези
- Внимавай с гърба, корема и основата на опашката – при повечето котки те са последни в списъка с предпочитания
- Не го проточвай. Спри, докато всичко още върви добре, а не при първото потрепване на опашката
- На всеки няколко погалвания спирай и отдръпвай ръката си. Ако котката отново бутне глава в нея, продължи. Ако не – това е бил отговорът.
Не се карай на котката и не я плясвай, когато ухапе – страхът прави следващото предупреждение по-кратко, не по-дълго. А ако котка, която винаги е обичала да я галят, изведнъж започне да протестира, първо провери дали не е здравословен проблем: болните стави, уши или кожа превръщат познатото докосване в неприятно. Когато котката ти каже „стига“, това не е отхвърляне. Това е доверие, че ще я чуеш.



