Кучета · Грижа

Трийсет секунди на вратата: лапите на кучето в мокрия сезон

Есента променя това, по което стъпва кучето – студено, мокро, с песъчинки, а по-късно и посолено. Трийсетсекунден навик, докато сваляш каишката, предотвратява почти всички проблеми с лапите през сезона.

· 4 мин четене

Трийсет секунди на вратата: лапите на кучето в мокрия сезон
Photo: Sudhir Sangwan / Pexels

Първите истински есенни разходки променят това, върху което стъпва кучето. Топлият сух тротоар става студен, мокър и с песъчинки, локвите крият остри предмети, а калта, която се прибира у дома на четири лапи, остава между пръстите дълго след края на разходката. Лапите са онази част от кучето, която поглеждаме най-рядко, а от която искаме най-много. Трийсетсекунден навик на вратата решава почти всичко.

Какво причинява сезонът на възглавничките

Възглавничките са здрави, но все пак са кожа. Студът и влагата ги изсушават, а постоянното редуване на мокро и сухо през есента ги напуква – точно както нашите ръце загрубяват през ноември. Пукнатините започват малки и безболезнени; проблемът идва, когато в тях влязат песъчинки и бактерии. Добави и солта против заледяване, която се появява по тротоарите по-късно през сезона, и получаваш кожа, едновременно изсушена и химически раздразнена – затова куче, което цяло лято е тичало щастливо, изведнъж започва да си ближе лапите в коридора.

Трийсетсекундната проверка на вратата

  • Разтвори пръстите. Повечето боклуци – песъчинки, люспи от семена, буци кал, парченце стъкло – засядат между тях, където бегъл поглед към долната страна на лапата никога няма да ги открие.
  • Прокарай палец по всяка възглавничка. Търсиш пукнатини, отлепени парченца кожа и болезнени места; куче, което дръпне лапата си, ти показва къде да гледаш.
  • Избърши с влажна кърпа или мокра кърпичка, подходяща за животни, а не само със суха хавлия. Водата е тази, която премахва солта и мръсотията от пътя, а ако останат по кожата, предизвикват раздразнение.
  • После подсуши добре, включително между пръстите. Влажната козина в топъл апартамент е началото на гъбички и възпалена, болезнена кожа.

Балсамът помага – когато възглавничките наистина имат нужда

Восък или балсам си струва да държиш до вратата, щом възглавничките започнат да изглеждат матови и сухи: втрий тънък слой, след като лапите са чисти и сухи, и той ще действа и като овлажнител, и като лека бариера срещу солта. Това не е ежедневна козметика. Здравите, еластични възглавнички нямат нужда от него, а дебелият слой основно кара кучето да се пързаля по гладкия под.

Козината между възглавничките е по-важна, отколкото мислиш

Дългите косми между възглавничките събират кал, а по-късно и сняг, който се сбива на твърди ледени топчета, притискащи кожата при всяка стъпка. Подстригването на тези косми наравно с възглавничките – с ножица със заоблени върхове или малка машинка – решава проблема напълно. Отнема минута, а за куче с пухкави лапи това е най-полезното нещо, което можеш да направиш преди зимата.

Когато започнат да солят

Солта против заледяване е най-агресивното нещо, с което се срещат лапите на кучето през годината: дразни кожата, а после кучетата я облизват. Избърсвай или изплаквай лапите след всяка разходка по обработен тротоар, а ако сам разпръскваш нещо, търси продукт с надпис, че е по-безопасен за животни – магнезиевият хлорид или калциево-магнезиевият ацетат са по-щадящи от обикновената каменна сол. Ботушките решават всичко с една стъпка, ако кучето ги търпи; запознай го с тях вкъщи, с лакомства, много преди времето да ги наложи.

Когато не е само от времето

Обади се на ветеринаря, ако пукнатината е дълбока или кърви, ако възглавничката е разкъсана, ако има подуване, накуцване или неприятна миризма, или ако облизването продължава вечер у дома повече от няколко дни. Упоритото ближене на лапите през есента често е алергия, а не сухота, и това иска друго решение, а не балсам.

Направи проверката част от свалянето на каишката – на същото място, същите трийсет секунди, всеки път. Ако откриеш нещо, отбележи го в PawKit със снимка: „малка пукнатина, предна лява, 19 септември“ струва много повече при ветеринаря, отколкото опитите да си спомниш коя лапа беше.

Тази статия е с обща информационна цел и не замества съвета на ветеринарен лекар.

Източници