Има един момент, който повечето стопани си спомнят по-късно: котката, която кацаше на перваза с една чиста дъга, сега първо стъпва на стола. Нищо драматично не се е случило. Нищо не изглежда счупено. Просто маршрутът се е променил.
Котките не накуцват – те правят по-малко
Износването на ставите е изненадващо често при котките: до десетгодишна възраст при огромната част от тях има промени поне в една става. Но котка, която я боли, рядко го показва като куче. Вместо да куца, тя малко по малко стеснява света си – по-малко скокове, по-ниски места, по-кратка игра. Отстрани изглежда като „остаря и се успокои“ и точно затова години наред остава незабелязано.
На какво да обърнеш внимание
- Скокът става на два етапа – първо стола, после перваза – или котката си избира по-ниско място от преди.
- Пауза преди скок надолу. Приземяването боли повече от отскока.
- Матово, леко сплъстено петно по гърба, ханша или в основата на опашката – извиването, за да се измие там, вече е неудобно.
- Пропуски покрай котешката тоалетна или котка, която стои до нея и се колебае. Високите стени вече са препятствие.
- Повече сън, по-малко игра, по-малко търпение, когато я вдигаш или я четкаш.
Какво помага у дома
- Направи ѝ стълбичка: табуретка или кутия до любимия перваз превръщат един голям скок в два малки.
- Смени тоалетната с такава с една ниска страна и я сложи там, където между котката и нея няма стълби.
- Топли легла без течение и мек килим на всеки хлъзгав под, на който котката се приземява.
- Поддържай теглото стабилно. Всеки излишни сто грама се носят от същите болни стави – а теглото е единственият фактор изцяло в твоите ръце.
Струва си да отидеш при ветеринаря
Болката в ставите при котките се лекува, а днешните възможности са много по-добри, отколкото дори преди няколко години. Никога не давай на котка човешки болкоуспокояващи: парацетамолът и ибупрофенът са отровни за котките дори в малка доза. Кратко видео с телефона как котката скача до любимото си място и обратно надолу често е най-полезното, което можеш да донесеш на прегледа.
Записвай какво забелязваш, с дати: „спря да ползва горната лавица“, „скача на перваза на два етапа“. След шест месеца тази бележка ще каже на ветеринаря много повече от паметта.



