Кучета · Поведение

Виновният поглед не е вина

Прибрани уши, отместен поглед, ниско свалена опашка – прилича на самопризнание, но е реакция на твоето изражение. Какво всъщност означава този поглед и какво наистина променя поведението.

· 2 мин четене

Виновният поглед не е вина
Photo: Piseth Mao / Pexels

Отваряш вратата и ето го: сдъвканата обувка, обърнатото кошче, накъсаната хартия. И ето го кучето – с прилепени уши, сведена глава, погледът му се изплъзва от твоя. Толкова прилича на самопризнание, че е трудно да го разчетеш другояче.

Какво всъщност казва това изражение

Специалистите по поведение ги наричат помирителни сигнали и те са насочени към теб, а не към бъркотията на пода. В един известен експеримент стопани се карали на кучета, които не били направили нищо лошо – и тези невинни кучета показвали абсолютно същото „виновно“ поведение. Погледът следва тона и стойката ти, а не провинението.

  • Прибрани назад уши, сведена глава, подвита опашка или опашка, която маха ниско и бързо
  • Извърнат поглед, облизване на устните, широка прозявка от нищото
  • Промъкване настрани, лягане по гръб, бавно, като на забавен каданс, приближаване

Взети заедно, те означават нещо като: „Виждам, че си разстроен, и бих искал това да свърши.“ Това е молба за мир, а не признание.

Защо мъмренето по-късно не стига до целта

Кучетата се учат от това, което се случва в следващата секунда-две. Ако се прибереш при бъркотия, направена преди три часа, няма с какво да се свърже мъмренето – освен с теб, вратата и самата бъркотия. Някои кучета започват да се крият, когато се прибираш. Други започват да ходят по нужда зад дивана, където никой не гледа. Поведението не спира; то се премества.

Какво наистина помага

  • Промени обстановката, а не кучето: обувките в шкафа, кошче с капак, една затворена врата, докато те няма.
  • Дай на желанието позволен отдушник – нещо за дъвчене или пълнена играчка с храна, подадени, когато тръгваш, а не след щетите.
  • Награждавай поведението, което искаш. Куче, което тихо гризе собствената си играчка, прави точно каквото трябва: това е моментът, който заслужава лакомство и мила дума.
  • Ако се случва само докато те няма и е придружено от снование, лигавене или лай, по-вероятно е стрес, отколкото пакост – и си струва да го обсъдиш с ветеринаря.

Изражението на кучето не е самопризнание. То е въпрос: „Още ли сме добре?“ Отговори му, а после иди и прибери обувките.

Тази статия е с обща информационна цел и не замества съвета на ветеринарен лекар.

Източници